ПЪРВИ КУРС

1. ВИДОВЕ ЧЕРНА МАГИЯ

Първите часове по правило бяха скучни, а първите часове при Перлов - още повече. Той забрави да се представи и започна да обяснява с такава скорост, че някои от учениците се чудяха как си поема дъх.
- Черната магия се характеризира с негативни последици за магьосника. Среща се под формата на заклинания, омагьосани предмети и опасни магически създания. Заклинанията от своя страна са три вида: прокоби, урочасвания и проклятия. Прокобите са най-лекият тип тъмни магии, като цяло целят да повредят, разстроят или провалят нещо или някого. В общия случай те могат най-много да подразнят някого и дори могат да изглеждат забавни, почти като игра или шега, и да доведат до минимални вреди. Основно за прокобата е, че по-голямата част от тях могат да продължат толкова дълго, колкото заклинателят може да поддържа зрителен контакт с жертвата и много малко от тях имат ефект и след това. Пример е прокоба, която кара ушите ти да станат големи колкото глобуси (Глоболум) или прокоба, от която започваш да се хлъзгаш от стола (Пенелири).
Уроките имат по-продължителен ефект от прокобите и със сигурност са по-силни от тях. Всяка една урока е черна магия и веднъж направена, оставя трайни следи, които често не могат да бъдат излекувани или премахнати с друга магия. След като веднъж е уцелил „мишената“ си, магьосникът няма нужда да поддържа зрителен контакт със нея. Пример за урочасване е такова, което причинява главобол.
Проклятията са най-тъмният тип магии и целят трайна повреда. Пример за проклятие е Флагранте - омагьосва предмети да изгарят всеки, който ги докосне. Съществуват три проклятия, които днес са известни като непростимите проклятия, защото са забранени от магьосническите закони: Авада Кедавра (проклятие за смърт), Круциатус (проклятие за измъчване) и Империус (проклятие за контрол над волята).
Накрая на часа бяха изписани поне по два пергамента на човек, а Перлов изглеждаше уморен, но доволен от себе си. Това не трябваше ли да са часове по ПРАКТИЧЕСКА защитна магия, питаха се някои ученици.

2. БЯГСТВО ОТ ОПАСНОСТ

Перлов може да бе досаден като личност, но определено искаше да научи учениците си как да се предпазват от опасностите в ежедневието. "Най-добрата защита е предвиждане и избягване на опасностите" - обичаше да казва той. На второкурсниците обясни подробно:
- Например един магьосник винаги трябва да помни, че в горите може да има опасни магически създания. Когато не сме сигурни как да се справим с опасно създание или забележим, че някакъв предмет е прокълнат, по-добре да се отдалечим. Ако бъдем нападнати и не сме подготвени (както се предполага, че не са подготвени деца на 11 години), е най-добре да извикаме помощ (заклинанието "Перикулум"). Ако нападението е неизбежно и има опасност наистина да бъдем наранени, тогава първо ниво на защита е заклинанието за обездвижване ("Имобулус"). То кара жертвата да изпадне в нещо като безтегловност, движейки се изключително бавно.
След тези обяснения Перлов пристъпи към интересната част от урока. Той влезе в една стаичка зад бюрото и излезе с една голяма клетка в ръце, която го закриваше целия. Вътре летяха около стотина малки, яркосини създания с крилца и изпъкнали очи. Те се блъскаха в клетката и жужаха с един особен нискочестотен звук. Перлов съобщи, че тези създания бяха Корнуелски феи. Предупреди ги, че обичат да си правят шеги с магьосници (например да ги вдигат за ушите).
Перлов разказа една история как през 17в. Димфна Фурмаж, вещица на почивка в Корнуел, Великобритания, била отвлечена от феи. Това довело до доживотен страх, който я подтикнал да помоли Министерството на магията да сложи край по хуманен начин на всички феи. Искането й обаче не било уважено.

ТРЕТИ КУРС

1. БОГЪРТ

По средата на класната стая бе поставен стар прашен гардероб, който скърцаше, клатеше се и тракаше съвсем доловимо. Някои вече се бяха досетили какво имаше вътре.
Професорът все пак обясни, че:
- Богъртите са същества, които не са нито живи, нито мъртви. Подобно на дименторите и полтъргайстите, те се появяват там, където има човешки емоции, като най-благодатна от всички е, разбира се, страхът. Богартите обичат затворени места и издават звуци, за да привлекат внимание към себе си. Когато жертвата се приближи, те се превръщат в приемат формата на най-големия й страх. Начинът богортът да бъде обезоръжен е чрез заклинанието "Ридикулус", което превръща богърта в нещо смешно. Нужно е човек предварително да си намисли в какво иска да го превърне и за момент да надвие страха си, за да запази самообладание.
Остатъкът от часа наистина беше забавен. Няколко змии бяха превърнари във фойерверки, една мумия стана на захарен памук, а зомби получи клоунска перука и грим. Всички много се смяха и получиха близалка за добре свършената работа.

2. ОСНОВИ НА ДУЕЛИРАНЕТО

Настъпи и дългоочакваният момент - след три години бой с чучела, градински гноми и подобни, най-после учениците щяха да се бият един с друг. Професорът ги беше предупредил за това още в началото на годината, за да си преговорят заклинанията от предишни курсове и да си създадат стратегия.
- Първо правило на дуела е, че могат да се използват само магически средства! Всякакви други оръжия са забранени. Забранено е също да се използват магии, които биха причинили сериозни наранявания или смърт. Целта е да обезоръжите или обезсилите противника си. Дуелите не са това, което бяха преди...
Перлов заобяснява за предложението на Министерството на магията на Великобритания от 1995г. да се наложи международна забрана на дуелирането - един абсурд, който "слава на троловете" не срещнал никаква подкрепа. През това време всички чакаха нетърпеливо и ги сърбяха ръцете.

ПЕТИ КУРС

1. ОПАСНОСТИ В ГОРАТА: ХИНКИПЪНК, ЧЕРВЕНОШАПКОВЕЦ, БАНШИ

Имаше нещо много плашещо в това да си сам в гора, та било и по светло, знаейки, че те дебнат поне три животозастрашаващи създания. Точно такова бе днешното упражнение при Перлов. Някои ученици се изненадаха, тъй като знаеха, че преподавателят им ценеше безопасността над всичко и предпочиташе всичко да остане в рамките на предвидимото. Докато вървяха сред потъналата в мъртвешка тишина гора, те се чудеха дали професорът ги наблюдава отнякъде. Нямаше как да ги остави, нали? Нали?!
Трите създания, които бяха изучавали през годината и които Перлов не им каза предварително, бяха хинкипънк, червеношапковец и банши.
Хинкипънк звучеше като име на музикална банда, но истината бе съвсем друга. Ставаше дума за подобно на призрак или дим съзнание, без лице, което имаше един крак и се появяваше от изоставени фенери или друг източници на светлина (които взимаше със себе си и използваше да подмамва пътници в гората). Хинкипънкът притежаваше способност да насочва огнени кълба към жертвите си. Тактиката срещу него бе да се парират ударите с "Протего", а после да се използва "Лумос Дуо" -  концетриран лъч светлина, който кара хинкипънкът да придобие телесна форма. След това прилагаш "Конфринго" - заклинание, което предизвиква малка експлозия и разрушава хинкипънка. Нужно е след това да бъде угасен източникът му на светлина, за да не се появи пак.
Червеношапковците - подобни на домашни духчета същества, живееха там, където е била пролята кръв (например стари бойни полета например). Те нападаха загубилите си, като ги пребиваха до смърт с тоягите си, направени от големи кости. Интересно беше, че можеше да бъдат отблъснати с отвара за разкрасяване. Далеч по-удобно днес беше разкрасително заклинание "Сангрило", без да поставя живота ти в зависимост от това дали носиш или не разкрасителна отвара в себе си.
Баншито беше същество с вид на жена, облечено в дълги черни дрипи и развяващо призрачната си черна коса. Също както дименторите, баншитата не бяха нито живи, нито мъртви, а се генерираха от човешки емоции. Специфично бе, че писъкът на баншито можеше да те убие, ако бъдеш изложен на него пракелно дълго. Изходът: заглушително заклинание ("Силенцио").

2. РАЗКРИВАНЕ НА СКРИТИ ОПАСНОСТИ

Не случайно този предмет се казваше Практическа защитна магия. Вярно че Перлов често обясняваше надълго и нашироко някакви безинтересни исторически факти или заклинания, които учениците знаеха, че никога няма да използват, но той отделяше и достатъчно време за някои важни неща. Ето сега например щяха да научат магиите за разкриване на опасности, които безспорно нижега да приложат в реалния живот.
В стаята имаше петдесетина нови предмети - чаши, свещници, рамки за снимки, книги и др., някои от които бяха урочасани от професора и трябваше да бъдат открити. Освен това учениците се редуваха кой да бъде скрит с хамельонизираща магия и да бъде разкрит от останалите, малко като игра на криеница. Очертаваше се интересен час.

СЕДМИ КУРС

1. ДИМЕНТОРИ

Учениците бяха повикани от професора да се явят при Дурмщрангските порти. Това място не беше много близо до замъка, поне четиридесет минути ходене, затова повечето си бяха взели метлите.
- През какви перипетии преминах! - каза им задъхан професорът точно пред портите. Зад него стояха двама сериозно изглеждащи магьосници с черни мантии. - Но много исках да работим с истински диментор... Разрешителните, всичките защити на замъка, какъв ужас!
Пълна тишина. Всички бяха в потрес. Кой бе този човек и какво беше направил с професор Перлов?
Преподавателят започна да разтрива нервно ръце. Естествено, изби го на говорене и заобяснява всичко, което вече бяха учили за дименторите. Както винаги, говореше с изключителни подробности, така че дори представителите на Министерството на магията се отегчиха и започнаха да си поглеждат часовниците. Дименторите възниквали и се хранели от емоциите на хората, можели да ти изсмучат душата бля-бля... Тези неща са ясни, давай диментора!
Най-накрая дойде ред за екшъна. Служителите доведоха диментора, държейки го на разстояние с помощта на покровителите си - кон и лешояд. Седмокурсниците от няколко часа упражняваха магията, мкар че повечето не бяха успели да произведат друго освен безформена светлина. В някои страни бе прието тази магия да не се изучава в училище, защото наистина беше много трудна, но в България традицията повеляваше всички да опитат.
Току що доведеният диментор неспокойно се въртеше около покровителите, търсейки път към събралите се ученици. Той караше тревата около себе си да замръзва и въобще температурата да падне с няколко градуса. Освен това мириеше на гнило. На външен вид представляваше купчина реещи се точно над земята дрипи с качулка, под която бегло се виждаше отворената му уста. Нямаше очи, а просто вдлъбнатини на същото място. Приличаше почти на извънземно.
Междувременно професорът повтаряше за четиридесет и осми път, че е нужно да си представят най-хубавия свой спомен и да черпят енергия от него. Реши да им направи и демонстрация, при което по полянката хуква покровителят му - малко мишле. А това му напомня да разкаже ("ще отнеме само една минутка") една история за Илиус, който направил заклинание за покровител, когато селото му било нападнато от черен маг с армия от диментори. За голямо учудване, Патронусът на Илиус бил (какъв мислите?) малка мишка и въпреки това успял с лекота да разпръска всички диментори. Разярен, черният маг се опитал да призове свой покровител, но не успял. Така магьосниците разбрали, че само чистите сърца можели да призоват покровител.
Никой от учениците не слушаше.

2. БЕЗСЛОВЕСНИ МАГИИ И МАГИИ БЕЗ ПРЪЧКА

- Накрая идва и най-трудното. - каза им с усмивка Перлов. - За всички ви е някак подразбиращо се, че магиите се правят с пръчка и чрез произнасянето на някакви думи. Това обаче не е задължително. Магии могат да се правят както безловесно с пръчка, така и словесно без пръчка, а може и едновременно безловесно и без пръчка. Споменатите особени комбинации са постижимо само по пътя на многобройни упражнения и концентрация. Децата, у които магията манифестира спонтанно, могат всички тях и без упражнения. В Африка пък е нормално да се правят магии без пръчки, защото такава е традицията. Замислете се: какво всъщност е магическата пръчка? Това е средство, с което се канализира и насочва магията. Такова насочване може да се направи и с ръка или пръсти. При безловесните магии пък можете да кажете заклинанието в ума си и да мислите за ефекта, който искате да постигнете.
Перлов се обърна към курса с разперени ръце, сякаш им съобщаваше някаква дълбоко изстрадана истина:
- Това е последното ниво на защитата. Когато сте останали без пръчка, когато нямате време да говорите, да мислите прекалено много, тогава на помощ идват тези крайни средства. А сега е време за упражнения. - каза професорът и вдигна магическата си пръчка в отбранителна позиция. - Кой ще се се пробва първи?
Всички се спогледаха. Това трябваше да е някаква шега.